Хипноза

Хипноза е състояние на човешката психика, характеризиращо се с повишена възприемчивост към внушение, фокусирано внимание и намалена периферна осъзнатост. Това е процес, включващ взаимодействие между хипнотизатор и субект (хипнотизиран), при който се индуцира състояние, известно като хипнотичен транс. Въпреки че често се свързва със сценични представления, хипнозата има сериозни приложения в клиничната психология, медицината, спортната психология и личностното развитие.

Определение

В научния контекст хипнозата се дефинира като състояние на променена съзнателност, което позволява по-лесен достъп до подсъзнанието и необичайни форми на сътрудничество между съзнателния и подсъзнателния ум. Българската психологическа школа често я разглежда като специфично състояние на фокусирана концентрация и релаксация, при което критичното мислене е временно отслабено, което позволява на внушенията да бъдат приети по-лесно, без да се губи контролът или волята на индивида. Важно е да се отбележи, че хипнозата не е сън и субектът остава в съзнание, макар и в променено състояние.

История

Световен контекст

Историческите корени на хипнозата могат да бъдат проследени до древни шамански и религиозни практики, при които се използвали състояния на транс за лечение и гадаене. Съвременната история на хипнозата започва през 18 век с работата на Франц Антон Месмер и неговата теория за „животински магнетизъм“. Въпреки че неговите идеи бяха научно отхвърлени, неговите техники за индукция на транс положиха основите на хипнотерапията. Значителен принос имат Жан-Мартен Шарко, който изследва хипнозата при хистерия, и Зигмунд Фройд, който в началото на кариерата си я използва, преди да се насочи към психоанализата. През 20 век хипнозата придобива по-строга научна основа с работата на клиницисти като Милтън Ериксон, чиито методи на непряка хипноза са особено влиятелни.

Развитие в България

В България хипнозата има интересна и сравнително дълга история, тясно свързана с развитието на медицината и психологията. През първата половина на 20 век практиката е била рядкост, свързвана главно с психиатрични изследвания. Значителен тласък за нейното развитие дава проф. д-р Георги Лозанов през 60-те и 70-те години на 20 век. Докато изследва хипнозата, Лозанов разработва своята световноизвестна педагогическа система „суггестопедия“, която използва състояния на релаксация и повишена възприемчивост за ускорено учене на езици. Неговата работа поставя България на световната карта в областта на сугестологията.

През социалистическия период хипнозата се е практикувала предимно в медицински среди, като често е била разглеждана с известна съмнение от официалните власти. След 1989 г. се наблюдава бум в популярността на хипнотерапията и обучението по хипноза, с отварянето на частни кабинети и курсове.

Видове хипноза

Класическа (директивна) хипноза: Традиционен подход, при който хипнотизаторът дава преки, авторитарни внушения. Често използвана в сценични представления и за бързи поведенчески промени (напр. отказване от пушене).
Ериксоновска хипноза: Разработена от Милтън Ериксон, тя е непряка, пермисивна и използва метафори, истории и внушения, вградени в обикновен разговор. Този вид е много популярен в терапевтичния контекст в България.
Регресивна хипноза: Техника, при която субектът се връща психически към по-ранни събития от живота си, за да разкрие и разреши травми. Тя е особено търсена за работа с травматични спомени и е предмет на много дискусии. Повече подробности можете да намерите в статията Регресивна хипноза.
Самогипноза (аутогенна тренировка): Процес, при който индивидът сам индуцира хипнотично състояние, за да постигне самовнушение за релаксация, увереност или промяна на навици. Често се преподава в курсове в България.
НЛП (Невролингвистично програмиране): Въпреки че не е чиста хипноза, НЛП включва много техники, заимствани от ериксоновската хипноза, и е широко разпространено в българските тренинги за личностно развитие.

Научни изследвания

Съвременната неврология, използвайки техники като функционален магнитно-резонансен том (fMRI) и ЕЕГ, предоставя доказателства, че хипнотичният транс е обективно измерваемо състояние на мозъка. Изследванията показват промени в активността в определени мозъчни области, свързани с фокусираното внимание, контрола и самосъзнанието (например в предната част на цингуларната кора и мрежата на пасивния режим на мозъка).

В България научните изследвания върху хипнозата са свързани предимно с наследството на Лозанов и суггестопедията. Психолози и психиатри от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и от Медицински университет – София провеждат изследвания върху ефективността на хипнотерапията при тревожност, фобии и управление на болката. Българската асоциация по хипноза и сугестология също участва в насърчаването на доказателствените изследвания в областта.

Приложения

Хипнозата намира разнообразни приложения в България:

Клинична хипнотерапия: Лечение на фобии, тревожност, депресия, PTSD, преодоляване на травми, подобряване на самочувствието. Провежда се от лицензирани психолози и психотерапевти.
Медицинска хипноза: Управление на хронична и остра болка (например при зъболекарски намеси или рак), намаляване на гадене и повръщане при химиотерапия, подобряване на съня.
Спортна хипноза: Подобряване на концентрацията, увереността и представянето на спортисти. Някои български олимпийци и атлети са работили с хипнотерапевти.
Корекция на навици: Помощ при отказване от пушене, контрол на теглото, преодоляване на ноктюрна енуреза при деца.
Образование и учене: Прилагане на суггестопедически техники за ускорено учене на езици и подобряване на паметта.
Криминалистика: Използване на хипноза за възстановяване на спомени (хипнорепродукция) при свидетели, макар това да е противоречиво и невинаги допустимо в съда.

Правен статут в България

В Република България хипнозата не е регулирана със специален закон. Практиката ѝ попада под общите разпоредби на здравните професии. Това означава, че:

За да се практикува хипнотерапия с терапевтична цел, практикуващият трябва да има държавно призната квалификация в областта на медицината, психологията или психотерапията. Психотерапевтите в България се сертифицират от Българската асоциация по психотерапия (БАП) или други професионални сдружения.
Практикуването на хипноза от лица без медицинско или психологическо образование за решаване на клинични проблеми може да се счита за незаконно упражняване на лекарска или психологическа професия и носи правна отговорност.
Сценичната хипноза и хипнозата за личностно развитие (без лечение на психични разстройства) се считат за свободна практика, но етичните стандарти са важни. Някои общини може да изискват специално разрешение за публични представления.
Обучението по хипноза е свободно, но сертификатите от частни курсове не дават право на терапевтична практика без съответната основна професионална квалификация.

Културни нагласи

Отношението на българското общество към хипнозата е двойствено. От една страна, поради популярността на телевизионни шоута и сценични хипнотизатори, тя често се свързва с мистерия, забавление и дори магия. Това води до както към прекалено високи очаквания, така и към скептицизъм.

От друга страна, има нарастващо признание на хипнотерапията като сериозен терапевтичен метод, особено сред по-младото и градско население. Традиционното недоверие към „пробиването в ума“ все още съществува в някои консервативни среди. Работата на проф. Лозанов е предмет на национална гордост и допринася за легитимността на областта. В медиите често се появяват материали за успешни случаи на лечение с хипноза, които допринасят за нейната популяризация.

Известни практици от България

Проф. д-р Георги Лозанов (1926-2012): Световноизвестният психиатър и психотерапевт, основател на суггестопедията. Неговите трудове са фундаментални за развитието на хипнозата и сугестологията в страната и в света.
Д-р Иван Павлов (психиатър): Изтъкнат български психиатър, който е развивал и прилагал хипнотерапевтични техники в клиничната си практика през втората половина на 20 век.
Д-р Петър Димитров: Съвременен хипнотерапевт и треньор, известен с популяризирането на ериксоновската хипноза и НЛП в България чрез книги и обучения.
Различни дипломирани психолози и психотерапевти, членове на Българската асоциация по хипноза и сугестология (БАХС) и на Българската асоциация по ериксоновска хипноза и психотерапия, които активно развиват и практикуват хипнотерапията в страната.

Вижте също